Време е да разгледаме последната серия красиви водни растения, които са много подходящо допълнение за всяко дворно езерце.

Ще започнем с жълтата водна роза, чието латинско наименование е Nuphar lutea. Разпространена е в Европа, северозападна Африка, западна Азия. Расте в плитки води и мочурливи зони. Корените му са под водата, а листата – на повърхността. Може да расте до цели 5 метра в дълбочина. Цветът също е над водата. Той е с диаметър два до четири сантиметра и жълт цвят. Цъфти от юни до септември. Плодът е зелен и с бутилкова форма. Той съдържа семената.

Продължаваме с Potamogeton natans – плаващ ръждавец. Има два вида листа – под водата и на повърхността и. Вторите са овални и почти винаги сърцевидни в основата, тъмнозелени на цвят. Дълги са от 5 до 10 сантиметра. Стъблото е метър до два дълго. Цветовете са плътни и цилиндрични. Цъфтят от май до септември.

На последно място, но не по значение, оставяме изключителния лотос (лат. Nelumbo nucifera). Това водно растение освен много красиво, носи и различни особености – при определени обстоятелства, семената му могат да запазят кълняемостта си за изключително дълъг период от време. Отгледано е растение от семена на цели 1300 години, открити в североизточен Китай, в пресъхнало речно корито. Много разпространен в Азия и Австралия. Лотосът често се използва за водни градини. Той е националното цвете на Индия и Египет. Корените се закрепват за дъното, а листата и цвета са на повърхността на водния басейн. Листата достигат до 60 см. в диаметър, а цветовете – до 20. Растението може да живее до изумителните 1000 години и има рядката способност да се съживява след период в стазис. Лотосът е цяла вселена, на която ще отделим отделна статия. А междувременно – защо не го направите част от своето градинско езерце?